Съзнанието трябва да остане отворено, ако не до гроба, поне до склерозата - ЛЮБЕН ДИЛОВ
Книгата „ Изповеди. 101 х 31 “ на Иван Сарандев е единствената към този момент у нас: неповторима по план и реализиране.
Авторът е събрал отговорите на 101 български писатели на 31 въпроса, с цел да ни вкара в техния креативен свят.
Анкетирани са представители на писатели от всички генерации след Освобожданието – от Иван Вазов и Алеко Константинов до наши дни.
Това е книга-откритие, книга-откровение, запечатала за поколенията груповия облик на българския писател; книга, събрала в себе си житейския опит, мислите, възприятията и интелектуалните прозрения на българския публицист за 100 години.
Книга, която е допустима единствено един път на 100 години.
Днес ви представяме Любен Дилов /1927-2008/:
Роден в Червен бряг. Основно обучение получава в София. Завършва българска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски “ през 1954 година За пръв път печата във в. „ Народна юноша “ – разкази, очерци, публикации, репортажи, отдадени на въпроси из актуалния живот. Първият му научнофантастичен разказ се появява през 1958 година – „ Атомният човек “.
Това, че на множеството въпроси не мога да отговоря непринудено и изрично, несъмнено е показателно. Не съм човек на пристрастията и заради вродено ниско самочувствие, в никакъв случай не съм дръзвал да притурям изключително огромна стойност на персоналните си желания в живота. Ето за какво и множеството от тях елементарно се губеха в живота. Мисля обаче, че пристрастията, въпреки да опростяват и облекчават битието ни, в множеството случаи вредят. Те стесняват способността за разбиране и догматизирват мисленето. Съзнанието ни би трябвало да си остава отворено – все едно дали за нова миризма или за нова концепция – в случай че не до гроба, най-малко до склерозата. Така може би ще се сторим някому безхарактерни, само че няма ли на самите нас да ни е скучно с един темперамент, който към този момент е спукнал кепениците си пред новите пристрастености и прекарвания.
Затрудняват ме и самите въпроси. Навярно ще е любопитно да се чуят днешни отговори на заложени в миналото въпроси, само че и въпросите, освен отговорите, се дефинират от логиката на психиката, философията и моралната конструкция на съответната ера. Затова разминаванията са неизбежни.
Коя багра предпочитате?
Обичам нюансите, не главните тонове. Може би нюансите на оранжево най-вече са радвали окото ми, може би – цветът на невена.
Коя е обичаната ви миризма?
Нямам обичана миризма, само че миризмите на нашенските подправки – сминдух, чубрица, дивисил, джоджен и на непознатата ванилия още от дете неотслабващо ме притеглят, вероятно с чара на единството от потребно и прелестно.
Кое цвете съгласно вас е най-красиво?
Най-красивото цвете още не съм виждал. Казват, че единствено орхидеите били над 100 типа, пък аз съм зървал до момента три-четири. Кичур нашенски маргаритки обаче измежду непоказена утринна морава постоянно ме сепват като ненадейно просветление или ненадейно влюбване.
Кое животно ви е най-симпатично?
Обичам козлето поради неговия гиздав, само че и дистанциран флирт с индивида и поради възторжените му лудории.
Коя багра на очи и коси предпочитате?
Като че ли са ми харесвали повече русите коси и сините очи – и при мъжете, и при дамите. Но с идентична мощ съм се влюбвал и в дами кестеняваи, и в дами зеленооки. Докато станах дефинитивно „ всеяден “.
Коя е съгласно вас най-ценната добродетел?
Никоя добродетел не може да бъде скъпа сама за себе си, откъсната от другите качества на индивида. Тя и не съществува в независим тип. Добродетелта е гербът на монетата, само че противоположната й страна дефинира нейната стойност. Прехвалената невзискателност да вземем за пример постоянно крие зад тила си безволие пред света, боязън от самоосъществяване или разхубавено от възпитанието двуличие. Поради това имената на добродетелите прекомерно постоянно ни служат за наименуване на качества със съмнителна стойност.
Кой недостатък ненавиждате най-вече?
Пороците са също толкоз отмъстителни, колкото и добродетелите. И при тях още не можем да се отърсим от евангелската им подредба и номерация. Нито един от седемте смъртни гряха не е непознат на съзнанието ми. Трябва ли поради това да ненавиждам себе си? Според мен най-пакостлив за човечеството е и най-разпространеният от седемте древен смъртни гряха: леността. Уточнявам: умствената леност. Заради нея към този момент в действителност бих могъл да намразя и себе си.
Кое е вашето обичано занимание?
Обичам свободната игра на фантазията си, когато седнал съм пред нея като че ли в ситуацията на безразличен фен.
Кое забавление ви е най-приятно?
Най-приятни са ми диалогът на чашка с остроумен другар, флиртът с интелигентна и радостна жена.
Кое е съгласно вас идеалът на земното благополучие?
Ако не се неистина, още Библията ни е призовавала да не назоваваме никого благополучен, преди той да е влезнал в гроба. Щастието е присъда, която ние нормално произнасяме над другите. И нормално бъркаме. Да се осъществиш като персона в главните сфери на живота: измежду обществото /сдобро да те споменуват, както споделя народът/, пред себе си и в любовта – това вероятно може да послужи за блян на земно благополучие, тъй като като всеки блян е неосъществимо.
Коя орис ви се вижда най-много за недоволство?
След горното ми изказване, най-много за недоволство иска ми се вижда естествено ориста на индивида, неуспешен да реализира себе си в нито една от изброените сфери. Но, популярност богу, хората нормално не виждат това, другояче светът би оглушал от канските им писъци.
Може ли да попита човек на какъв брой сте години?
Може. Сега съм навръх петдесет и една и половина.
Кое кръстно име бихте си взели, в случай че бихте си го избрали самичък?
И този въпрос ме затруднява. В акта за раждането ми съм записан по фамилна традиция Иван, след това ме кръстили Любен, без да го поправят. Така си стои и до през днешния ден. Ако статискически можеше да се потвърди, че ориста на индивида зависи от кръстното му име, тогава несъмнено бих се замислил над него. Така обаче има заплаха да се получи, както преди години в Родопите, когато българомохамеданите сменяха имената си: една млада учителка се прекръсти от Кадифе на Велурина. Техническият напредък си сподели думата. Виж, в случай че в миналото отрано бях прозрял каква пробивна мощ имат псевдонимите, може би и аз бих се отрекъл от името си, което не преставам да не одобрявам.
Кой е бил най-хубавият миг в живота ви?
Трудно ми е да отделя който и да е миг от живота си като най-хубав. Имам за благополучие такива върхови моменти и в работата си, и в любовта. Пък и всичко зависи от другия миг – от възрастта. Раждането да вземем за пример на първото ми дете ме изплаши, до момента в който раждането на второто – 10 години по-късно – помня като часове на буйна наслада.
Кое бил най-печалният, най-тежкият?
Когато – на два пъти – съм бил изоставян от дами, които мощно обичах. И когато през 1975 год. се видях принуден да прикани даже намесата на президента, с цел да се защитя от някои овластени свои сътрудници, които, с цел да оневинят себе си, желаеха да пожертват мен, макар че нямах никаква виновност за една публицистична неточност, квалифицирана след това като политическа. Тежестта произтече от това, че неспаведливостта направиха писатели, които се представяха до тогава за мои другари и доброжелатели, а останалите мои сътрудници и другари, с едно-две изключения, под паника се отдръпнаха от мен. И от принудата ми да диря такава помощ, с цел да оцелея – може би тъй като погрешно съм повярвал на историята, която ни учи, че все писателите са били тия, дето са защитавали справедливостта.
Коя е вашата най-голяма вяра?
Най-голямата ми вяра си остава да доживея политическото омиротворяване на планетата, хармонизирани връзки сред народите.
Вярвате ли в другарството?
То сякаш постоянно е благ спомен от младостта. Иначе имам вяра в него, несъмнено. Както се има вяра в един блян.
Кой е за вас най-приятният миг денем?
Ония моменти, които аз не виждам, пристрастен в съчиняването на нещо ново.
Коя историческа персона ви е най-симпатична?
Предполагам, че „ най-симпатична “ не дава отговор на днешната приложимост на понятието. Някога под „ благосклонност “ са разбирали и обичан човек, обичан, обичана. Прекланям се пред хора от вида на Васил Левски, Петко Р. Славейков, Алберт Швайцер, Чарли Чаплин, колкото и на пръв взор да наподобяват противоположни.
Коя персона от разказ или спектакъл?
Хамлет.
В коя страна бихте предпочитали да живеете?
Живял съм в чужбина, та твърдо давам отговор: все пак – България. Иначе с подготвеност бих поживял на друга планета.
Кой публицист предпочитате?
От международните – пристрастията ми си останаха в младостта: Чехов, Томас Ман… От българските – Йордан Радичков.
Кой живописец?
От другите години – друго: от Рафаел до Салвадор Дали. От нашите – Илия Бешков.
Кой композитор?
Най-непокътнат остана в желанията ми Бетховен.
Какъв лозунг бихте си избрали, в случай че би трябвало да имате подобен?
Не осъждай индивида, преди да си го проумял и бъди милосърден, когато по отношение на теб е съгрешил.
Кое е съгласно вас шедьовърът на природата?
Човешкият мозък. /С изключение на личния ми, схваща се/
От кое място сте запазили най-приятен спомен?
От прелестните планински рекички, в които съм ловил пъстърва.
Кое ядене обичате най-вече?
Не съм взискателен в храната. Ако би трябвало безусловно да посоча нещо: пълнени чушки с месо или с фасул, шкембе-чорба, гъби, риба, хайвер.
Предпочитате ли твърдо или меко легло?
Предпочитам твърдо – не тъй като го обичам, а тъй като се багра от размекващия уют, все едно къде го срещам.
Кой непознат народ ви е приветлив?
Унгарците – с гения си да живеят и оцелеят в сърцето на Европа.
Напишете една от вашите мисли или откъс, смисъла на който одобрявате.
Моето мото към третата част на романа ми „ Пътят на Икар “: „ Че хаосът закон е на природата, а порядъкът – фантазия човешка. “ Тази фантазия е родила и изкуството.
20.05.1979 година
из: Иван Сарандев „ Изповеди 101 х 31 “
